Начало > Замазка
Предназначението на подовата замазка е да изравни нивото на стоманобетонната подова плоча, тъй като при монолитното й изливане няма как да бъде идеално гладка и равнинна. Замазката има за цел да осугури подходяща основа за полагането на настилките в сградите. Подовите замазки биват две категории. Първата категория е земно- влажна подова замазка, която се състой от определено съотношение на пясък, цимент и вода. Този тип замазка е подходящ за дебелина на слоя минимум 4см за да бъде здрава. При по големи дебелини на слоя се полага допълнително и армировъчна мрежа която осигурява здравина и предовратява пукнатини по замазката. Втората категория е саморазливна замазка. За разлика от класическата земновлажна замазка при която консистенцията е хомогенна, при саморазливните замазки консистенцията е по рядка и за това тя е подгодяща при дебелини на слоя до 2см.
Онлайн запитване
При почистена основа замазката се забърква на място или се използва механизация за да се забърка и положи. Изискванията към подовата замазка са следните. Тя трябва да бъде здрава, и да осигури хоризонтална равниност за безпроблемно полагане на настилките в сградите. Дебелината й се определя в зависимост от равнината на стоманобетонната плоча, комуникационните исталации които минават в нея като тръби и кабели. Полагането й може да бъде извършено ръчно или машинно в зависимост от ситуацията и обема й. При полагането на завършващите настилки от дърво трябва да се има в предвид влажността на замазката, защото при по голяма влажност би могла да деформира паркета.
Необходимите инструменти за качествената направа на замазка са мистрия, шпакла, пердашка, канчок, баданарка, както и 2-3 пластмасови кофи. Те са необходими за бъркане на разтвора, а това може да стане и в черен пластмасов леген. Бормашина и бъркалка са други два важни инструмента, които са необходими за замазката. Най-значимите атрибути обаче безспорно са нивелир и алуминиев мастар, като той трябва да бъде с дължина приблизително с ширината на помещението. За измазването на един под трябва да се спуснат „майки” или както още са известни – ступове. За целта се взимат мастарът и нивелирът, поставят се вертикално по стената и се измерва нейната права линия. Нивелирът се поставя върху мастара, а мастарът – върху стената. Окото на нивелира трябва да бъде разположено точно по средата на еднакво разстояние от двете черти. Това спомага да се установи къде стената е най-крива или съответно – най-права. За направата на един ступ е необходимо предварителното поставяне на два фиксатора в двата му срещуположни края. На строителен език фиксаторите се наричат „пилета”. Подготвят се две парчета плочки, които не е необходимо да бъдат с правилна форма. След това се взима малко гипс, който трябва да се бърка в канчока. По този начин се получава идеалната замаска.
