Лепене на плочки

Допреди известно време традиционното лепене на плочки се извършва върху дебел слой 15 мм от лепилния разтвор. По този начин неравностите на основата могат да бъдат изравнявани директно в процеса на лепене. От друга страна обаче за стриктното и правилно редене на плочките се изискват изключително добри умения. Въпросната техника на лепене е трудна, поради което много от домашните майстори или любители се претоварват. При тънкослойното лепене нещата стоят по коренно различен начин. Тази технология става все по-популярна и убедително заема лидерски позиции в бранша. За да се полагат плочките по този метод обаче се изисква основата, върху която се лепят, да бъде идеално права. В случай че основата не отговаря на това изискване, тя непременно трябва да бъде изправена предварително. След това лепилото трябва да се нанесе равномерно и с еднаква по размери дебелина върху основата. Нанасянето на лепилото се извършва с помощта на две работни техники. Те са съответно изтегляне на лепилния разтвор с гладка мистрия, което е последвано от „надиране” с посредством назъбена маламашка.

Онлайн запитване

Първоначалното изтегляне има за цел по възможност максимално равномерно нанасяне на лепилния разтвор върху основата в работния участък. Надирането с маламашката пък гарантир и осигурява точна и еднаква дебелина на лепилния слой – върху основата остават гъсто една до друга разположени лепилни ивици, които са с дефинираната височина. Ако надирането на лепилото бъде извършено старателно, то под всяка плочка трябва да се намира еднакво количество от лепилото. При полагането и притискането на плочките ивиците с лепило се компримират. Размера на зъбите на гребена трябва да се избере по такъв начин, че най-малко 60 % от площта на гърба на плочката да се покрие с лепило. По този начин се гарантира едно качествено и коректно лепене на плочки. Как се компилира лепилото и каква площ от плочката заема се проверява лесно. Просто трябва да се повдигне една от налепените плочки. При недостатъчно покриване на гърба на плочката с лепило следва да се избере назъбване с по-големи размери. Изборът на размерите на назъбването с маламашката е от изключителна важност за дълготрайното залепване. Правилното дименсиране на назъбената маламашка спомага за определянето на дебелината на лепилния слой.

Изборът зависи от размера на полаганите плочки и дължината на техния кант. За стъклокерамика и мозаечни плочки са достатъчни 3 – 4 мм. За стандартни плочки пък, чиято дебелина на кантовете е между 100 и 200 мм, трябва да се избере назъбване с размери 6 мм. Плочки, които са с размери 300х3000 мм трябва да се полагат с размер на зъбите 8 мм когато се полагат на стена или 10 мм при полагане на пода. При лепене на плочки, голямо – форматни по размер и които са предназначени за пода или за открито пространство е необходимо лепилният слой да има възможно най-малък брой кухини. За целта е нужно да се използва маламашка, която има специално заоблено назъбване. Всичко тези неща правят лепенето на плочките качествено, надеждно и сигурно. Независимо дали те се лепят в кухнята или в банята, и в двата случая резултатите трябва да бъдат на ниво и висота.